IMPESSION by Svetla Yordanova “EURO FOR A TOAST AND A LONG LIFE “- both language @ Bulgarian

EURO FOR A TOAST AND A LONG LIFE

       Entering the new currency is like a quiet crossing of a border between two worlds – invisible yet tangible, like the layers of an old book whose pages preserve the dust of time. I am still on this side of the border, approaching retirement, with a few years ahead of me and with that fragile “life and health” we utter when we are not sure what awaits us.
       Today I am thinking about a friend’s pension, converted into euros – a symbolic sign, 320 euros, in the form of three banknotes – 200, 100, and 20 euros. I look at them as a warning, as a letter from the future. In four years, I too will stand before the same calculation, but mine will be even quieter, even more restrained, because I gave birth to and raised three children, yet I do not have sufficient work record, because my life has been movement, not a column in a table. And I ask myself – how is a life measured when numbers fail to recognize your path?
       The celebration recommended from the high tribunes sounds like background music that does not reach the heart, but echoes off the steel walls of poverty. A bottle of champagne, a symbol of joy and victory, appears almost unrealistically expensive in the world of small pensions, where every cent weighs heavy and is carefully counted. I smile – not out of joy, but with that self-irony with which a person sometimes conceals humiliation.
       Yet within this absurdity lies a philosophical truth: the world has always been a game of contrasts – of weight and joy, of cyclicality and unpredictability. The impoverished grow wealthy, the wealthy fall – and everything repeats itself, including the gestures of power which, from their height, sound ceremonial, but reach us as distant echo-laughter. The moment of change is not so much a celebration of prosperity as it is a mirror – a reflection of our ability to exist, to adapt, and to find meaning within the limitations given to us.
       And just as in poetry ordinary objects and actions turn into philosophical discoveries, so it is here – the banknotes, the pension, the champagne, the smiles from the screen – everything transforms into signs of life that challenge us to think, to feel, and to remember that meaning does not arrive with the currency, nor with promises, but with the dignity with which a person meets the coming day, even when numbers refuse to be just.

ЕВРО ЗА НАЗДРАВИЦА И ДЪЛЪГ ЖИВОТ

       Влизането в новата валута е като тихо прехвърляне на границата между два свята – невидими, но осезаеми, като слоеве стара книга, чиито страници пазят праха на времето. Аз съм още от тази страна на границата, пред пенсия, с няколко години пред себе си и с онова крехко „живот и здраве“, което изричаме, когато не сме сигурни какво ни очаква.
       Днес си мисля за пенсията на приятел, превърната в евро – символичен знак, 320 евро, под формата на  три банкноти – 200, 100 и 20 евро.    Гледам ги като предупреждение, като писмо от бъдещето. След четири години и аз ще застана пред същата сметка, но моята ще бъде още по-тиха, още по-свита, защото родих и отгледах три деца, но  нямам достатъчно стаж, защото животът ми е бил движение, а не графа в таблица. И се питам – как се измерва животът, когато цифрите не разпознават пътя ти?
       Празненството, препоръчано от високите трибуни, звучи като музика на фон, която не достига до сърцето, а се отразява в стоманените стени на бедността. Една бутилка шампанско, символ на радост и победа, изглежда почти нереално скъпа в света на малките пенсии, където всяка стотинка тежи и се брои. Усмихвам се – не от радост, а с онази самоирония, с която човек понякога прикрива унижението.
       Но в този абсурд се крие философската истина: светът винаги е бил игра на контрасти, на тегло и радост, на цикличност и непредвидимост. Обеднели се замогват, богатите падат – и всичко се повтаря, включително и жестовете на властта, които от висотата си звучат тържествено, но достигат до нас като далечен ехо-смях. Моментът на промяна е не толкова празник на благоденствието, колкото огледало – отражение на способността ни да съществуваме, да се адаптираме и да намираме смисъл вътре в ограниченията, които ни се дават.
       И както в поезията обикновените предмети и действия се превръщат в философски открития, така и тук – банкнотите, пенсията, шампанското, усмивките от екрана – всичко се трансформира в знаци на живота, които ни предизвикват да мислим, да чувстваме и да помним, че смисълът не идва с валутата, нито с обещанията, а с достойнството, с което човек посреща утрешния ден, дори когато числата отказват да бъдат справедливи.